Разположено е на 4 км североизточно от Търново на висо­ко плато с изглед към средновековните крепости Царевец и Тра­пезица. Най-ранният писмен документ за съществуването на Арбанаси е ферманът на Сюлей­ман Великолепни от 1538 г., с който земите на сегашните селища Арбанаси, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и съ­седните по-малки селища под общото име Арнаут хас кариелари се дават като зестра на зетя на султана великия везир Рустем паша.

Арбанаси е селище, характерно със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис, създадени през XVI—XVIIIв. Това са уникални памет­ници от нашето архитектурно и художествено наследство, поради което с. Арбанаси често е посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници и др.

Селището съществувало още по времето на Втората българска държава като лятна резиденция на болярите. Според легендата тук се намирала голя­ма сграда, в която търновските царе секли монетите си. След бляскавата по­беда на Иван Асен IIпрез 1230 г, при Клокотница Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство. Преселници от новите тери­тории и български боляри от най-западните краища се преселили край столи­цата, Като „донесли“ и името на новото селище – Арбанаси. Друго предание разказва за Второ по-късно преселване (XVв.) на търговци на едър добитък – българи и албанци-християни от Костурско, Южна Албания и северен Епир, Ко­ито често пътували със стоката си към Дунав и Влашко и се заселили В Арба­наси. В действителност по време на преселническите движения през ХV-ХVІІІв. на територията на България Възникват 50 арнаутски села, 10 от които но­сят същото име.

В годините на османското владичество основният поминък на населението на Арбанаси е бил скотовъдство и търговия. Някои жители се занимавали със занаятчийство и отглеждане на буби. Още през XVIIв. Арбанаси се издига като важно търговско сели­ще. Арбанашките търговци джелепи били известни и търгували в цялата обширна турска империя. Някои от тях достигнали до Италия и Русия, а още по-смелите търгували в далечна Персия и Индия. Много от тях успели да получат особен вид привилегия и били удостоени със специален султански ферман-берат. Високо­то материално благосъстояние оказало влияние върху техния бит. Укрепнали икономически, арбанасчани издигнали големи двуетажни къщи, приличащи на малка крепост, разположена сред обширен двор, обграден с високи каменни зидове. Несигурното положение, характерно за турската империя през тези години, и честите кърджалийски нападения дали отпечатък на външната архитектура както на къщите, така и на църквите. Суровият и строг външен вид на арбанашката къща не се е отразил на компо-зиционно-плановото решение. Без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати, тя поразява с богатството и разкоша на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък със засводени входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища и е било жилището на пазача и прислугата. Вторият етаж е паянтов. До него водят две стълбища – главно и всекидневно. Тук са разположени просторни светли стаи, зимна и лятна стая, приемна (хаета), стая за родилката, кух­ня, пещник (фонарио), баня и пруст (зимник). Всички тези стаи са разположени от двете страни на един коридор (хоризмо). Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с изклю­чително богата дърворезба и гипсови елементи и показва изклю­чително развит вкус, умение и художествено майсторство на стро­ителя. Подът е постлан с орнаментирани тухли. Арбанашките къщи са така устроени, че в тях може да се живее дълго време без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода.

В края на XVIII век селото е опустошено, ограбено и опожарено от кърджалиите. Последвали земетресения и чумни епидемии, които принудили арбанасчани да напуснат своите домове и да търсят по-спокойни и сигурни места за живот. След 1810 г. Арбанаси постепенно се възстановява от преселници от Еленския и Тревненския балкан, но остава в сянката на възраждащото се Търново. За блясъка на Арбанаси и до днес напомнят многобройни жилищни и култо­ви сгради, традиции и обичаи, свързани с бита и културата на старите му оби­татели.