История на града
Този град е на 7000 години, а най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура са открити на хълма Трапезица, датирани от първата половина на третото хилядолетие. Две от племената на – уздицензи и кробизи, столетия наред населяват Великотърновския край, създават значителна материална и духовна култура. Техните следи се изгубват едва през първи век от новото летоброене, когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура във Великотърновския край, вън от голямото тракийско селище; но в ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) хълмът Царевец отново се превръща в укрепено селище, където кипи интензивен живот. През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, което в XII в. вече е укрепен град, значителен стопански, културен и воененцентър.
Средновековният град бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, „Асенов“ по поречието на р. Янтра. На Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости. Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т.нар. Нов град. Под югоизточната кула на Царевец се намирал кварталът на чуждестранните търговци, „Франк хисар“, а непосредствено до реката, били жилищата на най-бедната част от средновековното население на столицата.
През 1185 г. в църквата „Св. Димитър Солунски“ братята Асен и Петър обявяват въстанието, сложило край на 167-годишното византийско владичество, и провъзгласяват Търново за столица на възобновената българска държава. От този момент историческата съдба на града се свързва със съдбата на България. Оттук Асеновци повеждат своето войнство и освобождават област след област земите на българите. Оттук през 1205 г. най-малкият от братята – Калоян, тръгва срещу новата заплаха – кръстоносците-латини, разгромява ги при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. Оттук се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания – ярък белег на дипломатически гений. Оттук през март 1230 г. синът на стария Асен, Иван Асен II, повежда победоносните си войски срещу епирския деспот Теодор Комнин, разгромява го и го пленява заедно с цялото му семейство, като освобождава всички ромейски войници. По времето на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов става център на изключително плодотворен духовен подем – вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търновската живописна и архитектурна школа. Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евтимий, месеци наред дават отчаян отпор на османските завоеватели. Въпреки масовия героизъм на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан.
През всичките 485 години на османско владичество Търново е яка крепост на българщината. Тук се подготвят съзаклятия, въстания… През 1598 г. избухва Първото Търновско въстание начело с болярина Тодор Балина; през 1686 г. – Второто Търновско въстание начело с Ростислав Стратимирович; през 1700 г. – Марино въстание; през 1835 г. – прочутата Велчова завера; през 1856 г. – Капитан-Дядо-Николовото въстание; през 1862 г. – Хаджиставревата буна. По време на Априлската епопея от 1876 г. – апогей на на-ционалноосвободителната борба, градът е център на Първи революционен окръг.
Тези исторически събития определят Велико Търново като един от важните центрове на националното Възраждане. Още през 1838 г. търновци започват борба срещу Цариградската гръцка патриаршия за самостоятелност на българската църква, която борба завършва успешно с издаване на султански ферман през месец февруари 1870 година. В Търново работят видни дейци на националното просвещение – Стоянчо Пенев Ахтар, Петко Рачев Славейков, Никола Златарски, Димитър Хаджипавли Иванов, Евгения Кисимова, Атанас Границки, Петър Гюмюшев, Васил Друмев, Добри Войников, Цани Гинчев, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Любен Каравелов и други. Едни от тях ревностно се заемат с устройване на читалището, създадено през 1869 г., като обогатяват библиотеката, организират първите театрални представления, развиват идеята за създаване на музей, издирват и събират старини. Други полагат основите на първото археологично дружество в България с призив за съхраняване на оцелелите исторически ценности. Едни посвещават целия си живот на училищното дело и на народното просвещение, смятайки издаването на учебници и книги за най-народополезно дело; други свързват имената си с новобългарската литература или полагат начало на народното здравеопазване. В тази неповторима епоха на национален, икономически, духовен и политически подем геният на самоукия архитект-строител Уста Кольо Фичето създава шедьоври на възрожденската архитектура: църквите „Св. Богородица“, „Св. св. Константин и Елена“, „Св. Кирил“, „Св. Спас“, хана на Хаджи Николи, конака, къщата с маймунката и сгради в Преображенския и в Плаковския манастир.
В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти – казанджийство, абаджийство, златарство, тъкачество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.
На 7 юли 1877 г., опиянени от възторг, търновци посрещат със здравец, хляб и сол победоносните войски на ген. Й. В. Гурко и с всички сили подпомагат освободителната мисия на руските воини. В града от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседават делегатите на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция – първия основен закон на новоосвободена България.
През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде главен икономически, административен и културен център. През 1963 г. на историческия хълм Света гора разтваря врати Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (днес втори по големина в България), приемник на Евтимиевата книжовна школа, основана през 1371 година. През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет: “3а развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град“, което определя облика му и до днес.
Двеста и осем години Велико Търново е българска столица. През две столетия от тринадесетвековната история на българската държава градът свързва своята съдба със съдбата на България, за да остане завинаги символ на нейната култура, символ на нейната международна политика, символ на нейната вечност.