#История на града

История на града

Този град е на 7000 години, а най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура са открити на хъл­ма Трапезица, датирани от първата половина на третото хилядолетие. Две от племената на – уздицензи и кробизи, столетия наред населяват Великотърновския край, създават значителна мате­риална и духовна култура. Техните следи се изгубват едва през първи век от новото летоброене, когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура във Великотърновския край, вън от голямото тракийско селище; но в ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) хълмът Царевец отново се превръща в укрепено селище, където кипи интензивен живот. През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, което в XII в. вече е укре­пен град, значителен стопански, културен и воененцентър.

Средновековният град бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, „Асенов“ по поречието на р. Янтра. На Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости. Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т.нар. Нов град. Под югоизточната кула на Царевец се намирал кварталът на чуждестранните търговци, „Франк хисар“, а непосредствено до реката, били жилищата на най-бедната част от средновековното население на столицата.

През 1185 г. в църквата „Св. Димитър Солун­ски“ братята Асен и Петър обявяват въстанието, сло­жило край на 167-годишното византийско владичест­во, и провъзгласяват Търново за столица на възоб­новената българска държава. От този момент истори­ческата съдба на града се свързва със съдбата на България. Оттук Асеновци повеждат своето войнство и освобождават об­ласт след област земите на българите. Оттук през 1205 г. най-малкият от братята – Калоян, тръгва сре­щу новата заплаха – кръстоносците-латини, разгро­мява ги при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. Оттук се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания – ярък белег на дипломатически гений. Оттук през март 1230 г. си­нът на стария Асен, Иван Асен II, повежда победо­носните си войски срещу епирския деспот Теодор Комнин, разгромява го и го пленява заедно с цялото му семейство, като освобождава всички ромейски вой­ници. По времето на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов става център на изключител­но плодотворен духовен подем – вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжов­на школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търнов­ската живописна и архитектурна школа. Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евти­мий, месеци наред дават отчаян отпор на османските завоеватели. Въпреки масовия героизъм на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан.

През всичките 485 години на османско владичество Търново е яка крепост на българщината. Тук се подготвят съзаклятия, въстания… През 1598 г. избух­ва Първото Търновско въстание начело с болярина То­дор Балина; през 1686 г. – Второто Търновско въста­ние начело с Ростислав Стратимирович; през 1700 г. – Марино въстание; през 1835 г. – прочутата Велчова завера; през 1856 г. – Капитан-Дядо-Николовото въстание; през 1862 г. – Хаджиставревата буна. По време на Априлската епопея от 1876 г. – апогей на на-ционалноосвободителната борба, градът е център на Първи революционен окръг.

Тези исторически събития определят Велико Тър­ново като един от важните центрове на националното Възраждане. Още през 1838 г. търновци започват бор­ба срещу Цариградската гръцка патриаршия за само­стоятелност на българската църква, която борба завършва успешно с издаване на султански ферман през месец февруари 1870 година. В Търново работят видни дейци на националното просвещение – Стоянчо Пенев Ахтар, Петко Рачев Славейков, Никола Златар­ски, Димитър Хаджипавли Иванов, Евгения Кисимова, Атанас Границки, Петър Гюмюшев, Васил Дру­мев, Добри Войников, Цани Гинчев, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Любен Каравелов и други. Едни от тях ревностно се заемат с устройване на читалището, създадено през 1869 г., като обогатяват библиотеката, организират първите театрални представления, развиват идеята за създаване на музей, издирват и събират старини. Други полагат основите на първото археологично дру­жество в България с призив за съхраняване на оцеле­лите исторически ценности. Едни посвещават целия си живот на училищното дело и на народното просвеще­ние, смятайки издаването на учебници и книги за най-народополезно дело; други свързват имената си с новобългарската литература или полагат начало на народното здравеопазване. В тази неповторима епоха на национален, икономически, духовен и политически подем геният на самоукия архитект-строител Уста Ко­льо Фичето създава шедьоври на възрожденската архитектура: църквите „Св. Богородица“, „Св. св. Константин и Елена“, „Св. Кирил“, „Св. Спас“, хана на Хаджи Николи, конака, къщата с маймунката и сгради в Преображенския и в Плаковския манастир.

В средата на XIX в. градът е значителен адми­нистративен и икономически център с развити заная­ти – казанджийство, абаджийство, златарство, тъка­чество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.

На 7 юли 1877 г., опиянени от възторг, търновци посрещат със здравец, хляб и сол победоносните вой­ски на ген. Й. В. Гурко и с всички сили подпомагат освободителната мисия на руските воини. В града от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседават делегатите на Учредителното събрание, което приема Търновска­та конституция – първия основен закон на ново­освободена България.

През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде главен икономически, административен и културен център. През 1963 г. на историческия хълм Света гора разтва­ря врати Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (днес втори по големина в България), приемник на Евтимиевата книжовна шко­ла, основана през 1371 година. През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет: “3а развитието на Велико Търново като ис­торически, културен и туристически град“, което определя облика му и до днес.

Двеста и осем години Велико Търново е българска столица. През две столетия от тринадесетвековната история на българската държава градът свързва своя­та съдба със съдбата на България, за да остане зави­наги символ на нейната култура, символ на нейната международна политика, символ на нейната вечност.

История на града

Арбанаси

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *