Да се издигне кандидатурата на Велико Търново за ЮНЕСКО като културен пейзаж. Около това становище се обединиха историци, археолози, експерти по време на дискусия, посветена на културно-историческото наследство на старата българска столица. Според специалистите Търново има шанс, ако се бори едновременно с пет обекта – църквата „Св.св. Петър и Павел” в кв. „Асенов”, храмовете „Рождество Христово” и „Св. Архангели Гавраил и Михаил” в Арбанаси, Царевец и Трапезица. На форума присъства вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Според него усилията трябва да се насочат към увеличаване на престоя на туристите в града. „Трябва да се фокусираме върху групи обекти. Тук има голям туристопоток. Много хора минават през Търново. Първостепенната ни задача е да запазим тези хора, да не минат просто за два-три часа и да продължат или към София, или към Варна, или към Русе, а да останат тук два-три дни и да разгледат няколко различни обекта. Експертите да посочат кои са 5-те обекта първо  в Търново и после да се разширява обхватът. След това са консервиране, възстановяване и разбира се нужната логистика от гледна точка на паркови места, пътища… Така че тези хора, които идват към Търново, да стоят по-дълго и да видят по-голям диапазон от прекрасните обекти”, посочи Дянков.

Христо Ганчев от Министерството на културата подкрепи представянето на Велико Търново като групов паметник. „Ако акцентираме върху един или два културни пласта в развитието на града, имаме реалния риск да загубим общия контекст на едно живо селище, което не само в Средновековието, а и през Възраждането е наслагало културни ценности и има широка панорама до ден-днешен. Законът позволява да се оценят достойно всичките пластове, включително и съвременният. Мисля, че в съчетание и с природната рамка, която притежава Търново – Арбанаси, може да се постигне професионална експертна аргументация, която да защити кандидатурата в тази посока”, отбеляза Ганчев.

Българската коледна песен да се включи в списъка на нематериалното КИН, предложи проф. Анчо Калоянов. Според фолклориста градът може да стане  домакин на фолклорен фестивал „Коледари в Търново”.

1518 индивидуални и групови недвижими паметници на културата има във Велико Търново. По думите на кмета Даниел Панов това е огромно богатство, но и немалък товар, защото поддържането им не е лесно и евтино.

Дискусията за културно-историческото наследство на Велико Търново е част от кампанията на в. „Стандарт” „Чудесата на България” 2. „Тази година целта на кампанията е включване на нови български символи в материалното и нематериалното богатство на страната ни в списъка на ЮНЕСКО за закрила на световното културно наследство”, каза главният редактор Славка Бозукова. Над 50 обекта от материалното и над 10 обекта от нематериалното наследство вече се състезават в първия етап, който стартира на 21 март.Вотът ще приключи в края на юни. Начело във временната класация са скалната гордост на Белоградчик, Велики Преслав, Долината на тракийските царе, църквите в Търново и Арбанаси. От нематериалното наследство на първо място е Бабинден, на второ Еньовден и на трето Мартеницата. 

“Регион Велико Търново – духът на България“ – под това мото старата столица  ще кандидатства за европейска столица на културата – 2019 година. Общините от областта допълват културния и туристическия продукт, затова на срещата в събота с кметовете им  решихме да направим предложението така,  каза в края на днешната  дискусия  кметът на общината  Даниел Панов. Той уточни, че приоритетните обекти в града, които да се финансират от държавата ще се определят на срещи със специалистите. Според него след като бъде направено площадното пространство пред “Царевец”, трябва да се ремонтират съседните улици и третокласната пътна мрежа.

Освен околовръстният път, водещ към ул. “Крайбрежна”, който е по-дългосрочен проект, трябва да се обособят  паркингите  около църквите “Св.Димитър” и “Св.40 мъченици”. Тук може би трябва да е и туристическия център в квартал “Асенов”, който да упътва посетителите, каза Панов. Той допълни, че за да се завърши маршрута през Владишкия мост към храма “Св.Димитър”, трябва да се оправи и Шишмановата баня. Затова ще бъде преразгледан и подготвения за това вече проект.

Държавата е необходимо да финансира археологическите разкопки на хълма “Трапезица” преди там да бъдат направени съоръженията, уточни великотърновският кмет. Той смята още, че за посетителите трябва да се отвори и Малката порта на “Царевец”, тъй като тя дава нова гледна точка.   Предстои изработване на стратегия за старата част на Велико Търново, която ще определи визията и на Самоводската чаршия, обобщи Даниел Панов.